Вторият роман на Нобеловата лауреатка за литература Олга Токарчук – „E.E.“, публикуван за първи път през 1995 г., вече е достъпен и на български език. Книгата излиза с логото на издателство ICU в превод от полски на Крум Крумов.
Токарчук е добре позната на българските читатели. Нейни произведения се превеждат у нас от години, а през 2019 г., малко преди авторката да бъде удостоена с Нобеловата награда за литература за 2018 г., издателство ICU започва последователна работа по преиздаването на съществуващите преводи и по допълването на българската библиография на писателката с останалите ѝ творби.
В каталога на издателството вече са романите „Бегуни“, „Карай плуга си през костите на мъртвите“, „Дом дневен, дом нощен“ и „Правек и други времена“, „Чудати разкази“, „Гардеробът“, сборникът с есета и лекции „Чувствителният разказвач“, „Емпузион“ и „Книгите на Яков“, както и две кратки притчи с илюстрации на Йоанна Консехо – „Изгубената душа“ и „Господин Изразителен“.
Вроцлав, 1908 година
Действието в „E.E.“ отвежда читателя във Вроцлав през 1908 г. Петнайсетгодишната Ерна Елцнер е едно от онези деца, които сякаш остават в периферията на семейния живот – тиха, незабележима и почти невидима сред многолюдното си семейство. До деня, в който припада по време на обяд и вижда човек, който отдавна е мъртъв.
След този момент около Ерна започват да се събират хора, всеки със собствено обяснение за случващото се. Майка ѝ вижда в нея медиум. Страстният окултист Валтер Фромер търси доказателство за съществуването на отвъдния свят. Младият учен Артур Шацман вижда в необичайния случай „E.E.“ явление, което науката трябва да разгадае.
Спиритическите сеанси в дома на Елцнерови стават все по-интензивни. Момичето започва да говори с чужди гласове, преживява видения и сънища, а възрастните около нея все по-настойчиво се опитват да превърнат случващото се в доказателство за собствените си убеждения.
Ерна се оказва притисната между две модерни увлечения на епохата – по спиритизма и по зараждащата се психоанализа. Интересът към невидимото се среща с новите опити да бъде обяснено човешкото съзнание.
На този фон Токарчук разказва историята на едно момиче на прага на съзряването, върху което възрастните проектират собствените си страхове и желания. „E.E.“ е разказ за порастването и тялото, за несъзнаваното и границите на познанието, както и за опасността човек да бъде превърнат в диагноза или в проекция на чуждите желания.
Макар да е едва вторият роман на Олга Токарчук, в „E.E.“ вече присъстват теми, които по-късно се превръщат в отличителни за писателката – преминаването на границите, множествеността на човешката личност, връзката между тяло и съзнание и невъзможността светът да бъде сведен до едно-единствено обяснение.
За авторката
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша, в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника.
След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, в Югозападна Полша.
Токарчук е сред най-известните имена в съвременната полска литература. В творчеството ѝ влизат разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии и поезия. Автор е на 20 книги.
Първият ѝ роман, „Пътешествието на хората на книгата“, излиза през 1993 г. и е приет добре в Полша, като получава наградата за най-добър дебют. Международната известност на Токарчук идва с третия ѝ роман – „Правек и други времена“, публикуван през 1996 г. и преведен на множество езици.
През 2019 г. Олга Токарчук е удостоена с Нобеловата награда за литература за 2018 г.
За преводача
Крум Крумов е преводач от и на полски език. Завършва славянска филология с полски език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и туризъм в Лодзкия университет. Лектор е по български език в Познанския университет „Адам Мицкевич“.
През 2022 г. получава наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“, учредена от Института за литература към БАН и Полския институт в София, както и наградата на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика. През 2026 г. е финалист за наградите „Христо Г. Данов“ и „Виктор Пасков“.
Сред преведените от него книги са „E.E.“, „Книгите на Яков“, „Емпузион“, „Анна Ин в гробниците на света“, „Гардеробът“, „Чувствителният разказвач“ и „Господин Изразителен“ от Олга Токарчук, „Домът на Орион“ от Юлия Федорчук, „Тъмно, почти нощ“ от Йоанна Батор, както и биографиите на полските алпинисти Йежи Кукучка и Ванда Руткевич.
Крум Крумов е и автор на книгата „Около Исландия за 14 дни“.