Кога културата престава да бъде начин за осмисляне на света и се превръща преди всичко в средство за забавление? Този въпрос стои в основата на „Цивилизация на зрелището“ – прочутото есе на Марио Варгас Льоса, в което писателят разглежда промените в културния живот и мястото на изкуството, литературата и интелектуалците в съвременното общество.
Варгас Льоса пише за опошляването на изкуствата и литературата, триумфа на жълтата преса и отстъплението на интелектуалците от обществения дебат. В центъра на разсъжденията му е промяната в самото разбиране за културата – от форма на осъзнатост, която не позволява действителността да бъде загърбена, към механизъм за развлечение и забавление.
„Цивилизация на зрелището“ излиза сега в ново българско издание на „Колибри“, в навечерието на 12-ото издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“, който тази година ще се проведе под същото мото. Преводът е на Людмила Петракиева, а корицата е дело на Омана Кацарска.
За писателя естествената човешка склонност към забавления постепенно се е превърнала във върховна ценност. Според него тази промяна намира отражение както в изкуството и литературата, така и в медиите и политическия живот.
В миналото, пише Варгас Льоса, културата е била своеобразна форма на осъзнатост, която е пречела действителността да бъде загърбена. Днес тя все по-често се превръща в механизъм за развлечение и забавление. Интелектуалците, които са съставлявали „гръбнака“ на обществения дебат през XX век, според него до голяма степен отсъстват от него. Макар някои да подписват манифести или да участват в полемики, влиянието им върху обществото е незначително.
В есето си писателят сам определя намерението си така:
„Целта на скромното ми есе не е само да попълни множеството размисли относно съвременната култура, а да свидетелства за преображенията на това, което все още се разбираше под понятието култура, когато връстниците ми и аз тръгнахме на училище или постъпихме в университета, както и за безвкусната шарения, която я е изместила – подмяна, извършена сякаш с лекота и със съгласието на всички нас…“
Една от основните разлики, които Варгас Льоса посочва, е между произведенията, създавани с намерението да надживеят времето си, и културните продукти, предназначени за незабавна употреба.
„Същностната разлика между културата в миналото и забавлението в наши дни е в това, че по-рано замисълът на произведенията е бил те да надживеят своето време, да пребъдат, да продължат да живеят у следващите поколения, докато днес творбите се създават, за да бъдат незабавно употребени и да изчезнат – като вафлите и пуканките.“
Сред авторите, които Варгас Льоса посочва като пример за литература, създадена с намерението да надживее своето време, са Толстой и Томас Ман, а в по-близък до него период – Джойс и Фокнър.
Марио Варгас Льоса – писателят и общественикът
Марио Варгас Льоса (1936–2025), носител на Нобеловата награда за литература, преминава през различни идеологически и политически периоди. В творчеството му се преплитат различни литературни стилове и техники, исторически факти, политическа алегория и социална критика.
Творбите му често са свързани със съдбата на Латинска Америка и стремежа към свобода. В тях присъстват и теми за механизмите на подчинение и контрол. Романи като „Кой уби Паломино Молеро?“, „Квартал Петте кьошета“, „Герой по неволя“ и „Зелената къща“ са свързани със състоянието на перуанското общество.
Варгас Льоса съчетава криминални мотиви и исторически факти, политическа алегория и социална критика, като в творчеството му присъства и чувството за хумор.
Сред издадените на български език негови произведения е „Лудориите на лошото момиче“ в превод на Катя Диманова – роман, който преплита емоции и еротика, комично и трагично, реалност и художествена измислица.
С логото на „Колибри“ излиза и романът „Сурови времена“ – политически трилър, изтъкан от шпионаж, поръчкови убийства и предателства.
През пролетта на 2026 г. в превод на Маня Костова е издадена и последната творба на писателя – жизнеутвърждаващият роман „Посвещавам ви моята тишина“.
Новото българско издание на „Цивилизация на зрелището“ е с обем 200 страници. Преводът е на Людмила Петракиева, художник на корицата е Омана Кацарска, а цената на изданието е 16 евро.