Италианският учител и дигитален артист Ренато Бастери създава проекта VANFROG.ART, който превръща известни произведения на изкуството в интерактивна игра за наблюдение, въображение и откривателство.
Може ли една зелена жаба със сини очила и едно срамежливо патенце да накарат публиката да погледне по-внимателно към шедьоврите на световното изобразително изкуство? Това е идеята зад VANFROG.ART – независим дигитален проект на италианския учител и артист Ренато Бастери (Renato Basteri), който съчетава класическото изкуство, изкуствения интелект и игровото взаимодействие с публиката.
В центъра на проекта са два персонажа – René VANFROG, зелена жаба със сини очила, и Julie – срамежливо патенце, което всеки ден намира ново място, където да се скрие. Неговото убежище не е обикновено пространство, а добре познато произведение на изкуството. Задачата на публиката е да открие Julie сред детайлите на картината.
Играта има и състезателен елемент: първият последовател, който намери патенцето, получава възможност да избере между две произведения, които ще бъдат използвани за следващото предизвикателство. Така познатите картини се превръщат в своеобразни визуални загадки, а социалните мрежи – в пространство за наблюдение и споделено откривателство.
Изкуственият интелект като дигитална четка
Една от интересните страни на VANFROG.ART е начинът, по който авторът използва изкуствения интелект. За Бастери технологията не е заместител на човешкото творчество, а инструмент, който може да разшири неговите възможности.
„Използвам AI като своеобразна дигитална четка. Започвам от конкретна идея, задавам инструкции, оценявам резултата, коригирам грешките и повтарям процеса, докато изображението отговаря на замисъла. Идеята, изборът и окончателното решение винаги остават човешки“, споделя Ренато Бастери пред „Улица Култура“.
Този подход е пряко свързан и с професионалния му опит като учител за подкрепа в училище Alfieri Bertagnini в италианския град Маса. В работата си с ученици той се стреми да покаже не само възможностите на изкуствения интелект, но и необходимостта от критично отношение към резултатите, които генерира.
Според него работата с AI може да бъде и упражнение по наблюдение, мислене и корекция. Неточно зададената инструкция или прекалено свободното използване на технологията могат да доведат до впечатляващ, но различен от търсения резултат. Именно затова човекът трябва да запази активната си роля в творческия процес.
От Instagram до международни изложбени пространства
VANFROG.ART се развива органично в социалните мрежи, без платена реклама. По данни на автора Instagram профилът на проекта има над 8200 последователи и е регистрирал повече от 157 000 гледания в рамките на последните 30 дни.
През 2026 г. проектът достига и до международни изложбени контексти. Сред посочените от Бастери участия са представяне на Times Square в Ню Йорк, международна изложба в Милано, Tokyo Open Art в токийския квартал Хараджуку (6–9 октомври) и London Open Art (16–19 октомври). В календара на проекта са включени и участия в Амстердам (30 октомври – 2 ноември) и Мадрид през ноември.
Визуалният свят на VANFROG.ART включва интерпретации, свързани с произведения на художници като Пабло Пикасо, Мери Касат, Йоханес Вермеер, Едвард Мунк, Джино Северини и Салвадор Дали. В тях познати художествени композиции получават нови елементи, а присъствието на Julie превръща разглеждането им в игра на внимание и откривателство.
Идеята излиза и извън дигиталния свят
Проектът вече има и книжно продължение. Книгата на Ренато Бастери „Dove si nasconde l’anatroccolo timido? Trovalo nei quadri / Where Is the Shy Duckling Hiding? Find It in the Paintings“ пренася концепцията върху хартиен носител.
Читателят отново е поканен да наблюдава внимателно произведенията и да открие скритото патенце. По този начин игровият механизъм може да бъде използван и извън социалните мрежи – като занимание, което насърчава визуалната грамотност, концентрацията и любопитството към изобразителното изкуство.
В основата на VANFROG.ART стои една сравнително проста, но любопитна идея: понякога е необходимо само да променим начина, по който гледаме, за да открием нещо ново в произведенията, които смятаме, че вече познаваме.