
Колко години продължава любовта? За колко мига свършва? Умира ли се след това? Какъв е смисълът? И какво въобще остава от живота между щастливата младежка снимка и сприхавия старчески характер?
Тези и други въпроси надничат от постановката „Игра на котки“ на сцената на Малък градски театър „Зад канала“, чиято предпремиера се състоя преди дни. Пиесата е по текст на Ищван Йоркен – унгарски писател сатирик, смятан за един от основоположниците на унгарския театър на абсурда. Режисьор е Десислава Шпатова.
Издържана почти изцяло в стилистиката на абсурда, постановката е заредена с трагизъм и черен хумор, през които човешкото съществуване понякога изглежда напълно лишено от смисъл. Двете главни героини са възрастни дами, сестри.

е са по-скоро събирателни образи, Ержи – на вечно мърморещата и избухлива жена, а Гиза – на непрекъснато поучаващата по-голяма сестра. Двете са и образ на онези сестри, които не могат една без друга, знаят всичко една за друга, споделят дори най-малките подробности от ежедневието си, но същевременно често са скарани или поне винаги в обтегнати отношения.

През тяхната комуникация се разкриват темите за приятелството, предателството, изневярата, старостта и, разбира се, любовта. Героите преминават през тях ту красиви, ту грозни, понякога като в драма, друг път като в гротеска. А накрая животът, запътил се към своя край, сякаш се готви да приключи там, където и както е започнал.

Перфектната игра на Светлана Янчева, Станка Калчева, Христина Караиванова, Христина Джурова и Свежен Младенов прави този свят съвсем убедителен. Приобщава ни и ние вече сме те – сприхави, влюбени, на прага на старостта. С всички дребни капризи, големи разочарования, неизказани обиди и непреодолима нужда от близост.
„Игра на котки“ вероятно е целият абсурден живот, или поне този по Ищван Йоркен. В него показваме нокти или мъркаме самодоволно, докато всъщност се дебнем едни други в преследване на малко щастие. И така – от младостта до старостта.
