Литература

В момента за писателя Мишел Уелбек се говори повече покрай участието му във филм, който излезе на 13 март във Франция, отколкото за някоя от последните му книги. В черната комедия "В кожата на Бланш Уелбек" на режисьора Гийом Никлу, Уелбек играе самия себе си. Във филма писателят отива в Гваделупа на състезание за двойници, посветено на него. Журито се председателства от Бланш Гарден, която го придружава. Приветствани като съпруг и съпруга, на острова, който е в разгара на борбата си за независимост, двамата трябва да участват в състезание и в телевизионно шоу. На всяка крачка обаче ги дебнат изненади и те се оказват заплетени в невероятна интрига. Покрай различното амплоа на писателя, CNews.fr обобщава някои малко известни факти за него. Ето ги: Той се казва Мишел Тома Неговата и...

Рядко издание на детска книга от Дора Габе бе показана от Фонд „Дора Габе“ на Дом-паметник „Йордан Йовков“. Тя е била получена като дарение, а новината за нея съвпада с днешния Ден на детската книга.   Рядкото издание е преведено на полски език и е публикувано в Полша през 1950 година. Дарението е от Добрин Добрев – Финиотис, уредник на Дом „Дора Габе“ с музейна експозиция – София, информира БТА. А преводът е на книгата „И ние, малките“, която в България излиза през 1946 година. Специалистите от музея са потърсили сведения за изданието на тази детска книга в „Био-библиографски указател Дора Габе“, но там не са открили нищо. „За нас това означава, че този полски превод не е бил твърде известен в България. Той излиза през 1950 г. вероятно в град Лодз със знака на Издателска и просв...

Пламен Дойнов публикува две стихосбирки в новата си книга „След истината. Нова политическа поезия“. Това са „Балът на тираните“ (2016) и „Влюбване в диктатора“ (2020), съобщават от „Кралица Маб“, които издават книгата съвместно с „Несарт“, цитирани от БТА. „Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да „казва истината“, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който същест...