Водещи

Сборник с есета на испанския философ Хосе Ортега-и-Гасет пуска на пазара издателство „Колибри“ по повод навършилите се сто години от публикацията на един от големите трудове на автора, „Дехуманизацията на изкуството“. Подборът на есетата и бележките в края на изданието са делона преводачката Анна Златкова. Художник на корицата е Стефан Касъров. „Дехуманизацията на изкуството“ и други есета“ обхваща есетата „Педагогиката на пейзажа“, „Размишление за рамката“, „Въведение към един „Дон Хуан“, „За гледната точка в изкуството“, „Двете големи метафори“, „Произходът на държавата от спорта“, „Дехуманизацията на изкуството“, „Изкуството в сегашно и в минало време“, „В търсене на Гьоте отвътре, „Интелектуалецът и другият“. „Всички особености на новото изкуство може да бъдат изведени от тази ли...

Българският януари на всички сцени на Народния театър предстои в първия месец на 2026 година. Най-голямата театрална институция в страната ще поставя ежедневни представления на български заглавия, билетите за които ще бъдат по 10 евро. "В месеца, в който България приема еврото, Народен театър „Иван Вазов“ прави жест към своите зрители като най-голямата театрална институция, чиято роля е да утвърждава националната култура и език", съобщиха от театъра. През целия януари всяка вечер на една от трите сцени ще се играе спектакъл по българска пиеса. В рамките на кампанията „Месец на българската драматургия“ театърът предлага пътуване през повече от век драматургична история – от класическите автори като Иван Вазов, Пейо Яворов и Ст. Л. Костов до най-новите гласове на съвр...

"Пак плаче, но този път от щастие" е пиеса, за която със сигурност ще се говори много. Предпремиерата на постановката в Сатиричния театър показа, че публиката вече я обича. Много смях, примесен с тъга и дълги аплодисменти изпратиха петимата актьори, режисьора и сценографа след падането на завесата. "Пак плаче, но този път от щастие" е сръбска самоизобличителна сатира, в която авторът й Новица Савич е разказал историите на петима случайни пътници на една малка гара в неизвестен град, чакащи влак, който не идва. Случайни пътници, а всъщност събирателни образи, съвместяващи времето и мястото, на което живеем. Сръбска сатира, която е и толкова българска, балканска и въобще обща. Чакалнята на гарата в малкия град е място на сблъсък между морално и неморално, между наше и чуждо, между иска...