Издателство „Колибри“ представя ново издание на „Еротика“ – емблематичната стихосбирка на словенския класик Иван Цанкар. Книгата излиза в навечерието на 150-годишнината от рождението на писателя.
Съставител и преводач от словенски език е проф. д-р Людмил Димитров, автор и на предговора към настоящото издание. Художественото оформление е на Иво Рафаилов. Книгата е с обем 176 страници и цена 13 евро.
Въпреки че отделни негови творби са публикувани в България през годините, Иван Цанкар остава малко познат автор в българското културно пространство. Между 1911 и 1933 г. в периодиката се появяват отделни негови разкази, преведени от сърбохърватски и немски език. През 1948 г. Народният театър поставя драмата „Кралят на Бетайново“ в превод на Елисавета Багряна, а текстът на пиесата е публикуван едва през 2018 г. Сред малкото самостоятелни издания на Цанкар на български е „Слугата Йерней и неговата правда“, преведена от словенски от Венцислава Йорданова и издадена от „Народна култура“ през 1958 г. Поезията на писателя е представяна на български език още по-ограничено.
„Еротика“ е свързвана с модернизма и с появата на нова естетика в словенската литература в края на XIX век. Стихосбирката поставя във фокуса си любовта, чувствеността и откровения емоционален диалог, като още със заглавието си заявява различен подход към теми и преживявания, възприемани като неприемливи в пуританската и строго патриархална среда на времето.
Иван Цанкар (1876–1918) е поет, белетрист и драматург, определян като един от най-значимите автори, писали на словенски език. Той е сред четиримата основни представители на словенския модернизъм, заедно с Драготин Кете, Отон Жупанчич и Йосип Мурн.
Цанкар дебютира през 1899 г. със стихосбирката „Еротика“. Изданието предизвиква обществен скандал: непосредствено след публикуването му люблянският епископ Антон Бонавентура Йеглич изкупува по-голямата част от непродадения тираж и го изгаря публично. Случаят привлича допълнително внимание към книгата. През 1902 г. Цанкар преработва значително съдържанието и публикува ново издание на стихосбирката. След това се отказва от поезията и насочва творческата си работа основно към прозата и драматургията.
Автор е на седем пиеси: „Романтични души“, „Якоб Руда“, „За благото на народа“, „Кралят на Бетайново“, „Поквара в долината на св. Флориан“, „Слуги“ и „Хубавата Вида“. В България е поставена единствено „Кралят на Бетайново“ – през 1948 г. Сред най-известните му прозаични произведения са романът „Къщата на Мария Помощница“, повестите „Госпожа Юдит“ и „Слугата Йерней и неговата правда“, както и сборникът с кратки фрагменти „Образи от сънища“.
Новото издание на „Еротика“ е част от поредица, осъществена с помощта на Кирил Кадийски, който я ръководи от началото ѝ през 2023 г. до 2025 г.
Преводът и издаването на книгата са осъществени с подкрепата на Словенската агенция за книгата.