Хърватският писател Юрица Павичич се завръща с романа „Кибритени клечки“ („Žigice“) – история за пожар, разследване и мълчанието на една общност. Романът е публикуван в Хърватия през 2024 г. и развива действието си около Сплит и Далмация. Българско издание на книгата засега няма.
Историята започва в нощ на силни ветрове, когато голям пожар обхваща района около Сплит и се приближава към града. При пожара има и жертва, а скоро се появява подозрение, че огънят може да е предизвикан умишлено. Сред възможните мотиви са отмъщение и имотни интереси, разказва френското издание ActuaLitté.
Разследването е поверено на младия инспектор Петар Фраделич. За установяване на произхода на пожара е привлечен експертът Станко Барада, за когото се говори, че има особен усет към следите, оставени от огъня.
С напредването на разследването двамата се сблъскват с мълчанието на местните жители. Хората не желаят да говорят, а информацията за случилото се остава скрита зад лоялността към роднини, съседи и познати.
Постепенно разследването се разгръща отвъд конкретния пожар. В историята се преплитат различни периоди от близкото минало на Хърватия – социалистическа Югославия по времето на Тито, войната и промените след разпадането на страната.
Романът засяга и процесите, свързани с развитието на туризма, строителството и пазара на недвижими имоти. Павичич проследява връзките между големите строителни проекти от времето на Югославия, приватизацията и последвалите имотни сделки. В книгата присъства и историята на югославските строителни компании, които чрез политиката на Движението на необвързаните получават възможности за работа в държави от Африка и Азия.
„Кибритени клечки“ е част от литературното творчество на Павичич, в което Далмация и Сплит заемат важно място. Авторът е роден през 1965 г. в Сплит и работи като писател, журналист и филмов критик. Сред романите му са „Žena s drugog kata“ („Жената от втория етаж“), „Crvena voda“ („Червена вода“), „Prometejev sin“ и „Mater dolorosa“.
Творчеството на Павичич има присъствие в български литературни издания. През 2001 г. списание „Факел“ публикува есето му „Кръст и трибагреник“ в превод на Людмила Миндова.
През 2017 г. в списание „Панорама“ е публикуван разказът „Пътен патрул“ в превод на Рада Шарланджиева. Публикацията е част от брой, посветен на литературата и културния живот на Сплит.