Нали знаете онова време, в неделя вечер, когато навън е тъмно и се кани да вали, когато уикендът почти се е изнизал, но с последните си малки стъпки все още е тук? Все още напомня за събота сутрин, когато беше слънчево и свежо, чисто ново. Но сега е неделя вечер, стомахът се е свил, да го пита човек защо, а в гърлото е заседнала буца.
В едно подобно време е разположил героите си Захари Карабашлиев в пиесата си „Неделя вечер“. Постановката, с режисьор Бина Харалампиева, е сред най-новите заглавия на Малък градски театър „Зад канала“. Актьорите Иван Юруков, Анастасия Лютова, Василена Атанасова и Мартина Тодорова влизат в обувките на Ник, Роза, Стела и Джени. С великопна актьорска игра те населват една неделна вечер с всички нюанси на болката. Те са самотни, излъгани, изгубени в общите си животи и търсят начин да запълнят дупките в душите си, през които незнайно как и кога е започнало да изтича щастието. Едни от тях успяват и продължават, а други, напротив, провалят се и сами изтичат през отворите на надупчените си души.
„Работата над тази пиеса ме лиши от увереността, че знам достатъчно за човешките отношения“, споделя по повод участието си в „Неделя вечер“ режисьорът Бина Харалампиева. И допълва: „Всяка талантлива творба разколебава самочувствието ни за такова познание“. Но въпреки това Харалампиева майсторски наслагва във времето граничните ситуации, през които преминават героите, така че да ги разгърне в пълната им цялост пред публиката. А тя, разбира се, не остава равнодушна.
Самият Захари Карабашлиев казва за пиесата си, че е история за криза и излизането от нея.
„Струва ми се, че във всяка истински дълбока връзка една криза е или минала, или предстояща, или и двете. Неизбежна е. И след като е неизбежна, това което има значение е не как и защо е дошла, а как всеки се справя с нея. В драматическото „сега“ на тази пиеса, във въпросната дъждовна вечер, героите са в точно такава криза“, пише той.
„Неделя вечер“ в Малък градски театър „Зад канала“ не е първото поставяне на пиесата на Захари Карабашлиев на българска сцена. През 2009 година тя се игра и в Театър „София“ под режисурата на проф. Здравко Митков. Същата година творбата получи и наградата „Аскеер“ за драматургичен текст, година по-късно пиесата беше номинирана отново за отличие в същата категория.
Захари Карабашлиев написва „Неделя вечер“ преди 18 години, когато живее със семейството си в Калифорния. Тогава не познава нито един режисьор или театрален продуцент, на който да я предложи. По-късно тя ще бъде поставена освен в България, и в САЩ, където на кастинг за участие в нея американски актьори ще се редят на опашка.
Тези успехи се очертават с продължение, тъй като с поставянето в „Малък градски театър „Зад канала“ интересът към постановката навярно ще расте. И това може би е така, защото в неделя вечер всеки се среща със себе си. Защото неделя вечер е времето, когато излизат повечето наши демони. Когато повече от всякога имаме много нужда от любов, от сигурност, от опора, с които да преодолеем страха от понеделника. Да преодолеем сблъсъка с осъзнаването, че започваме отново, но всъщност това е само поредното завъртане на все същия кръг.
„Неделя вечер“ не е просто момент от седмицата, това изглежда да е и особен вид душевно състояние. Неделя вечер е всеки път, когато ни боли, когато сме сами, когато любовта я няма. Кулминацията на всяка наша криза, избухването на всяко наше съмнение, зарята на всички наши празноти е неделя вечер.
Но след всичко прочетено дотук, не си мислете, че пиесата „Неделя вечер“ ще ви угнети с тежките си размисли. Макар и пълна с мрачно настроение, в нея има и смях, красота и много надежда. Защото такова е разбирането на автора й за драматургия:
„В писането на театър винаги ме е привличало вплитането на смешното в сериозното, както и сериозното дори в най-забавната комедия. Смехът, който води към най-дълбокото, е запазена марка за сцената. Както и тъгата, коят оможе да превърне и най-„плиткия“ комедиен сюжет в нещо много по-високо“.
