Достоверен разказ за убийството на Андрей Луканов от Анна Заркова излиза от печат на 12 април.
Със „Смъртта на Бялата лисица“ авторката се опитва да даде гласност и на някои от погребаните с Луканов тайни на комунизма.
Андрей Луканов е знаков политик на българския преход, министър-председател в две правителства, депутат. На 2 октомври 1996 г. той бе застрелян пред дома му в София. От кого и защо? И до днес нито една от версиите не е отречена или потвърдена. Делото „Луканов” е прекратено.
В „Смъртта на Бялата лисица“, издадена от „Колибри“, Анна Заркова осветява истината, като предоставя на читателя събраната от нея обширна информация по този мистериозен случай: записаното в свои и на други журналисти интервюта; чутото в съдебните зали, споделеното на „четири очи” с партийни деятели и магистрати, с полицаи и бивши затворници, с обеднели новобогаташи и шефове на фалирали банки.
Преминавайки през развръзките на криминални и политически интриги, с журналистическа отдаденост тя търси ключа към голямата загадка: кому е изгодна смъртта на този противоречив политик – силно обичан и мразен, наричан почтително Архитекта на мирния преход и презрително Бялата лисица. Един интригуващ документален разказ, убедително доказващ, че „много от въпросите, които си задаваме днес, имат отговори в близкото ни минало”.
Всички герои в книгата са истински личности, чиито имена, дела и думи са записани от мен и други журналисти. С изключение на един – неговата история е измислена, но в резултат на дълбоко проучване на реални събития, споделя Заркова.
Анна Заркова е дългогодишен разследващ журналист, отговорен редактор и коментатор във в. „Труд”, колумнист във в. „Галерия”, главен секретар и член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (2020–2024). Автор е на трилогията „Големите убийства” и на книгите „Изгаряне”, „От Вапцаров до Живков и останалите”, „Българската мафия, както я видях”, „Главните прокурори” и „Свободни в словото”. Носителка е на „Орел” – Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон), и на „Златно перо” (СБЖ, София).