Тук по това време джазът не е просто джаз и Банско не е само Банско. Завладяващата комбинация между тях е на всеки ъгъл, блика от всяка точка на града, звучи от парка, излиза от кафенета, барове и улици. Свети до малките часове на деня. И се прелива в десетки гласове, инструменти и езици. Ако не си се разхождал из Банско от следобед до след полунощ, между 1 и 10 август, трудно ще го разбереш.
Тази година в градчето под високите върхове на Пирин, се проведе 28-ото издание на Банско джаз фест. И въпреки че традицията продължава повече от две десетилетия, този път беше различно – по-мащабно и по-живо отвсякога.
Сега джазът се лееше тихо или отчетливо не от една, а от три сцени в града, както и от десетки импровизирани сцени в заведения и кафенета.
На тях младежи и джаз изпълнители от целия свят в различни часове от деня успяваха да извадят душите на стотиците посетители в Банско. Паркът се пълнеше със зрители още от сутринта, а до късно вечер джазът от основната сцена озвучаваше града. И всичко това безплатно.
За поредна година в рамките на фестивала се проведе и Академия за млади таланти, която вече носи името на Милчо Левиев. В академията се включиха като ментори популярни български музиканти, а финалът на десетдневното предизвикателство за младите хора бе голям концерт на сцената в градския парк в Банско.
Съпътстващата програма на фестивала включваше изложба на Васил Василев – Зуека, подредена в Дома на изкуствата в Банско.
В дните на Банско джаз фестивал можеше да се разгледат и две фотографски изложби в читалището в града. Програмата предвиждаше и срещи с български автори и артисти. В рамките на фестивала писателят Георги Бърдаров представи новия си роман „Адажио за Мария“, припомни БТА.
В тазгодишния Джаз фест участваха изпълнители от България, Турция, Гърция, САЩ, Япония, Канада, Италия, Исландия и др. А както и в предишни години краят беше даден от примата на българския джаз Камелия Тодорова, която този път остави душата си на сцената.
В последната вечер на фестивала тя прикова всички пред основната сцена с вълнуващ репертоар на български и на английски. А публиката дълго я изпраща с аплодисменти на крака.
Но истината е, че джазът нямаше да е така вълнуващ без духа на Банско, който на всеки ъгъл разказва история с калдъръма си и с каменните си къщи. Тук са родени Паисий, Неофит Рилски и Вапцаров, тук Гоце Делчев е бил учител, Яворов е водил чети за освобождение, Левски е търсил убежище от потерите. А днес банскалии са отворили града си за гости от десетки държави, на които освен за джаз разказват в музеите и механите за славното минало на предците си и на България.
Джазът и Банско – една наистина вълнуваща комбинация!