Актрисата Илияна Колева:  Черните комедии помагат да приемeм тежките истини с умивка

Бихте ли разменили съдбата си с някой смъртник и вместо него вие да поемете към непознатите простори на Господ? Дори да е ваш съпруг, дори да е синът ви, обичаният господар или управникът, който обещава всичко. Отговорът на този въпрос търси и намира най-новата постановка в афиша на Сатиричния театър – „Всеки иска да живее“. Спектакъл, в който смъртта присъства през цялото време и който едновременно с това кара пубиката да не спира да се смее.

През целия сюжет на постановката прозират още серия въпроси, свързани с унижението, със саможертвата, с темите за честта, достойноството и любовта.

Всички те са вплетени майсторски в темата за смъртта от автора Ханох Левин и от режисьора на постановката Елена Панайотова. „Писан отдавна, текстът е почти пророчески за съвременния свят, който е изпълнен с цинизъм и липса на съпричастност.

Свят, в който ние хората се увличаме в придобиване на материален просперитет и напълно забравяме за ефимерността на живота, и дори започваме да си вярваме, че смъртта може да бъде отложена“, казва Панайотова.

Актьорският екип е съставен почти изцяло от най-младото поколение актьори на България. На сцената играят Божидар Мицев, Деница Даринова, Стефания Кочева, Явор Борисов, Пламен Великов, Николай Байрактаров, Живко Сираков, Сотир Мелев, Никол Атанасова (студент), Симеон Георгиев, Асен Мутафчиев, Кирил Бояджиев, Ивайло Калоянчев, Деляна Хаджиянкова и студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“.

В главните роли са Николай Върбанов, който се раздава изцяло в като граф Позна и Илияна Колева, която майсторски пресъздава множество настроения в ролята на неговата съпруга Познавица, с която „Улица Култура“ ви среща сега.

Илияна Колева е родена в София на 19.05.2000г. Среща се с театралната сцена още на 16 на сцената на Младежи театър, в школата на Малин Кръстев. Завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2023г. в класа на проф. д-р Атанас Атанасов с дипломните спектакли „Вишнева градина“ – А.П.Чехов, „Екстази“ – Ъ.Уелш и „На дъното“ – М. Горки.
От скоро е на сцената на Сатирата, където може да я гледате в българската класика „Милионерът“ от Йордан Йовков, „Политическо сатирично кабаре“ и в най-новото заглавие на театъра – „Всеки иска да живее“ от Ханох Левин

„Всеки иска да живее“ е черна комедия, в която смъртта и смехът присъстват във всяка минута. Как се играе в такъв спектакъл?

Трябва да започна с това, че съм безкрайно щастлива да участвам в този спектакъл, тъй като за мен е сбъдната мечта да играя в истинска черна комедия. Обожавам такъв тип чувство за хумор, а авторът – Ханох Левин, е невероятен майстор. Изключително много се забавлявам на сцената, което превръща играта в страхотно удоволствие. Сигурна съм, че този жанр ще се хареса и на зрителите.  

Унижение, загуба на достойнство, предсмъртни мисли и жестоки истини се пресъздават през много широки усмивки на сцената на представлението. Как успявате да влезете в различните настроения?

Мисля, че теми и събития като тези, за които се разказва в спектакъла, много по-леко биват приети и споделени с доза чувство за хумор. Широката усмивка „обезоръжава“ и най-трудните моменти в живота. Всъщност спектакълът засяга доста сериозни теми, но лично за мен е по-лесно да гледам на тях през призмата на комедията.  

Какви са посланията от спектакъла, които Вие си извлякохте, играейки го на сцената?

Разговорите за смъртта будят едно особено уважение към живота. Вероятно всеки млад човек счита себе си за безсмъртен. Умирането се случва само на другите, само по филмите, само в книгите… Ние направихме спектакъла за около два месеца, през които аз със сигурност започнах да ценя живота малко повече. И всъщност е учудващо, но говорейки за смъртта толкова много, осъзнах колко много обичам да живея, станах доста по-позитивна. Оказва се полезно човек да се замисля за тези неща.

Вие сте от младото поколение артисти на България. Как се чувствате в една от главните роли в този спектакъл, тази на Познавица?

Това е голяма отговорност и страхотен шанс, за който съм благодарна. Да бъда на една сцена с толкова големи артисти е привилегия за мен. Чувствам се много добре, особено заради страхотните ми колеги, с които партньорството е лекота и удоволствие. Изпитвам огромна сигурност, тъй като насреща стоят хора, които са готови да ти подадат ръка във всеки един момент. Това създава невероятен уют както на сцената, така и извън нея. Гордея се, че дебютът ми се случи точно на тази сцена и точно с тези хора.

Сатиричният театър е място, в което влизайки се чувствам като вкъщи. Това е много специално усещане. Пожелавам си винаги да е така.

Режисьор на спектакъла е Елена Панайотова. Лесна ли беше работата с нея?

Да, работата минаваше леко. Елена наистина успя да ни пренесе в един сюрреалистичен свят, от който българската театрална сцена има нужда. Дори и да имаше моменти на напрежение, успявахме да се измъкнем бързо от тях, което е много важно. Определено научих много от този процес и се радвам, че работихме заедно.

Какво бихте казала на хората, които ще дойдат да гледат вашата постановка?

Бих им казала, че всеки нов ден е подарък, който си струва да ценим. Ще се радвам да се посмеем за сериозните неща заедно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *