Етикет: Сатиричен театър

"Пак плаче, но този път от щастие" е пиеса, за която със сигурност ще се говори много. Предпремиерата на постановката в Сатиричния театър показа, че публиката вече я обича. Много смях, примесен с тъга и дълги аплодисменти изпратиха петимата актьори, режисьора и сценографа след падането на завесата. "Пак плаче, но този път от щастие" е сръбска самоизобличителна сатира, в която авторът й Новица Савич е разказал историите на петима случайни пътници на една малка гара в неизвестен град, чакащи влак, който не идва. Случайни пътници, а всъщност събирателни образи, съвместяващи времето и мястото, на което живеем. Сръбска сатира, която е и толкова българска, балканска и въобще обща. Чакалнята на гарата в малкия град е място на сблъсък между морално и неморално, между наше и чуждо, между иска...

България, останала без народ след поредица от избори - така описва страната ни новото Политическо сатирично кабаре 2024. За поредна година трупата на Сатиричния театър, начело с директора му Калин Сърменов, качиха на сцена политическия елит, за да поставят фокус върху недостатъците му. И резултатът е повече от красноречив - държава, в която народът е умрял от избори, в която вече няма кой да отблъсква чуждестранните инвеститори, в която идват само чужди туристи и в която са останали само политици, на спокойствие и сами с плодородната земя. Преди това, разбира се, е имало платени медии, платени протестиращи, плащащи хора с власт и много безименни депутати, министри и премиери. "Това е силата на сатирата - да сложи фокуса там, където е най-болезнено в момента. А какво по-сладко ...

Представлението „Чумата“ в Сатиричния театър ще ви кара да се смеете с глас, докато край вас дрънчат ножове, хвърчи кръв, хиляди свине стават на кайма, а държавен чиновник изчезва безследно, превръщайки се в колбас. При това деликатесен. И всичко това издържано в стила на добрата стара сатира, която винаги има какво повече да каже, слагайки пръст точно в раната на пороците ни. В спектакъла има много жажда за власт,  няколко рушвета, голяма доза безпринципност и куп лъжи и несправедливост. И както си му е редът, ги няма истината и законът. Разбира се, цялата тази картина няма как да се избистри без в нея да участват поне един министър, поне един дребен чиновник, поне двама фермера и една жена. И няколко хиляди прасета, чиято съдба ще се окаже повратна точка за историята. Ав...