„Пак плаче, но този път от щастие“ е пиеса, за която със сигурност ще се говори много. Предпремиерата на постановката в Сатиричния театър показа, че публиката вече я обича. Много смях, примесен с тъга и дълги аплодисменти изпратиха петимата актьори, режисьора и сценографа след падането на завесата.
„Пак плаче, но този път от щастие“ е сръбска самоизобличителна сатира, в която авторът й Новица Савич е разказал историите на петима случайни пътници на една малка гара в неизвестен град, чакащи влак, който не идва. Случайни пътници, а всъщност събирателни образи, съвместяващи времето и мястото, на което живеем. Сръбска сатира, която е и толкова българска, балканска и въобще обща.
Чакалнята на гарата в малкия град е място на сблъсък между морално и неморално, между наше и чуждо, между искам и не трябва, между власт и беззаконие. Тук има една чужденка, през чийто поглед авторът разглежда балканските нрави. А в тях родителите са превърнали раждането на децата си в бизнес, полицаят иска да застреля брат си, кондукторите обявяват стачка на пътниците и всеки е любовник с всеки, а и всеки го знае. И във всичко това няма нищо необичайно.
В един още по-разгърнат план е засегната темата за братоубийството, толкова характерна за държавите на Балканите, където етническите конфликти и борбата за територии непрекъснато изправя едни срещу други братски народи, а понякога и истински братя. Тук раните от войната в Босна и Херцеговина, войната в Хърватия, Косовската война и други конфликти още не са зараснали.
Пиесата е многопластова и пълна с послания, но въздействието й нямаше да е толкова силно без великолепната игра на актьорите. Божидар Мицев в ролята на балканския тарикат Муниша, Лена Гекова като колоритната продавачка на билети Драгия, Теодор Елмазов и Ивайло Калоянчев в ролята на двамата братя и Оливера (Полин Лалова) – чужденката, която открива пиесата изумена от липсата на морал по нашите места и я завършва като основен елемент от продължаването на балканския ген.
Режисьор на постановката е Явор Борисов, сценография Пламена Боева, хореография Рада Кайрякова. Драматург Михаил Тазев, помощник-режисьори Живка Бадева и Боряна Атанасова, фотограф Борислав Ганчев.