Пет от най-известните и значими новели на Томас Ман вече са на пазара. Те са събрани от издателство „Колибри“ под заглавието „Смърт във Венеция“ и други новели“. Преводач на книгата е Димитър Стоевски.
В „Смърт във Венеция“ и други новели“ са публикувани „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), „Смърт във Венеция“ (1911), определяна като най-доброто произведение, написано на немски език, и „Марио и фокусникът“ (1930).
И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие, коментират от „Колибри“.
Издадетлството отбелязва и какво споделя Томас Ман в разговор с гениалния италиански кинорежисьор Лукино Висконти по повод новелата „Смърт във Венеция“, чиято филмова адаптация излиза на екран през 1971 г., шестнайсет години след смъртта на писателя:
„Нищо не е измислено, разходката в гробището в Мюнхен, мрачният параход за Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо и семейството му, изгубеният багаж, холерата… Всичко беше истина. Историята е преди всичко история за смъртта, възприемана като безсмъртие, история за желанието за смърт. Но проблемът, който най-много ме интересуваше, беше този за двусмисления характер на творчеството, за трагичното в изкуството. Страстта като страдание и падение беше истинската тема на новелата. В това, което първоначално исках да разкажа, нямаше нищо хомосексуално – беше историята на последната любов на седемдесетгодишния Гьоте към Улрика, младо момиче от Мариенбад; история шокираща, красива, гротескна, смущаваща, която се превърна в „Смърт във Венеция“. Към това се прибави преживяването от моето лирично лично пътуване, което ме накара да доведа нещата докрай, въвеждайки темата за забранената любов. В случая еротичното играе ролята на едновременно чувствено и духовно приключение, насочено срещу буржоазния морал.“
Томас Ман (1875-1955) е роден в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар патрициански род в северния ханзейски град Любек. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но бива уволнен.
Решава да посещава лекции в Техническия университет в Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 г. публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели. През 1895-1898 г. заедно с брат си, бъдещия писател Хайнрих Ман, пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му през 1901 г. го спасява от тежка житейска криза.
Следва бърз литературен възход и обществено признание – тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903). През 1905 г. излиза първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). През 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет, а през 1924 г. публикува другия си бележит роман – „Вълшебната планина“. През 1929 г. писателят, който вярва, че „литературата е съюз на страданието с инстинкта за форма“, е удостоен с Нобелова награда за литература.
В изданието е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на Иво Рафаилов.
