Как са изглеждали боговете на хората, живели по българските земи преди хиляди години? В какво са вярвали първите земеделци, траките, елините и римляните? Отговорите на тези въпроси предлага новата временна изложба „Забравените божества“ в Националния археологически музей – мащабен проект, който отвежда посетителите на пътешествие през повече от шест хилядолетия духовна история.
Експозицията представя 213 редки артефакта, които разказват за развитието на религиозните представи по нашите земи – от началото на неолита около 6200 г. пр. Хр. до IV век сл. Хр. Сред тях са фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот, чрез които оживяват древни култове и митологични образи.
Посетителите могат да проследят трансформацията на вярванията – от култа към Великата богиня майка в праисторическите земеделски общности до почитането на Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и други божества от тракийската, гръцката и римската религиозна традиция.
Сред най-интересните акценти в изложбата са десетки експонати с висока научна и художествена стойност, реставрирани специално за проекта и показвани пред публика за първи път. Част от тях са постъпили във фондовете на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от най-нови археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности.
„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си – за неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне“, казва гл. ас. д-р Калоян Праматаров, един от кураторите на изложбата.
Освен с богатството на експонатите, „Забравените божества“ впечатлява и със специално създадена пространствена и мултимедийна среда. Звук, изображения и визуални ефекти превръщат посещението в потапящо преживяване, което поставя артефактите в контекст и насърчава зрителите да откриват връзките между различните епохи и вярвания. Един от най-впечатляващите елементи е мултимедийна инсталация с облаци – символичен прозорец към небето и представите на древните хора за божественото.
По думите на съкуратора Чавдар Чомаков идеята е посетителят да не възприема експонатите като отделни музейни предмети, а като части от общ разказ за човешката духовност и стремежа към разбиране на света.
Изложбата поставя акцент върху праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религиозна традиция, както и богатото разнообразие от култове през римската епоха.
„Националният археологически музей е истински национален трезор. Във фондовете ни се съхраняват над един милион експоната, голяма част от които остават невидими за широката публика. Тази изложба е възможност да покажем част от богатството, свързано с темата за древните вярвания“, отбелязва директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов.
Изложбата „Забравените божества“ може да бъде посетена от 7 август 2026 г. до 17 януари 2027 г. в Националния археологически музей. Към нея е издаден и двуезичен каталог на български и английски език, който представя основните теми и включените артефакти.