Генът на твореца, изолиран от американски учен, преобръща бъдещето на изкуството. Какво е мястото на таланта в новия свят, а на съмнението дали го притежаваме? На този и на други въпроси се опитва да отговори в новата си книга „Генът на съмнението“ гръцкият писател Никос Панайотопулос. Той излиза на български с логото на издателство ICU и в превод на Ирена Алексиева.
„Толкова съм развълнуван и горд, че романът ми излиза в България – казва авторът в специално видео, което записа за българските си читатели. – Защото съм на мнение, че преди да тръгнеш по широкия свят, е най-добре да посетиш съседите си.”
Ами ако вече в живота ни няма място за съмнения? Ами ако проклетото колебание дали притежаваме ис
Недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати – в това е превърнат светът на изкуството, след като в съвсем близкото бъдеще американският биолог Алберт Цимерман изолира гена на твореца. „Тестът на Цимерман“ преобръща света на изкуството с главата надолу. Един обещаващ писател, изправен пред страха от евентуално отхвърляне, отказва да се подложи на теста, но без да подозира, че така се обрича на мълчание. Той ще понесе смело болезнените последици от решението си и няма да съжалява за него, освен за миг, на смъртния одър. Няма как да знае, че изповедта му ще доведе до нов обрат…
„Романът на Панайотопулос се чете като аргументиран трактат, но и като художествена литература. Той ни насочва към пропастта между гения и генетиката във време, в което светът не може да се насити на чудесата на биотехнологиите. Надявам се книгата да намери много читатели! Ако не за друго, то защото дължим на автора най-красивото посвещение в историята на литературата: На всички, които всяка вечер си лягат в омачканите чаршафи на съмнението…“ (Die Zeit)
“Една от най-забавните книги, които съм превеждала! Не само заради оригиналната идея. Никос Панайотопулос има невероятното умение да засяга сериозни теми с тънко чувство за хумор и изумителна лекота. А колко живи са образите му и случките, които описва! Не помня да съм попадала на по-яко сбиване в бар на страниците на книга. Опитът на автора в киното си казва своето и личи навсякъде в романа”, споделя преводачката Ирена Алексиева.
За автора
Никос Панайотопулос е роден в Атина през 1963 г. Автор е на сборниците с разкази Вината на материалите (1997), Почерк (2016) и Неспокойни тела (2020), както и на романите Дневникът на един извънземен (1998), Генът на съмнението (1999), Икона (2003), Децата на Каин (2011) и Съвсем сам (2018), издаден първо във Франция, на френски език, в поредицата Какво означава животът за мен на издателство Editions du Sonneur.
Освен с писане на проза се занимава професионално и с писане на сценарии за кино и телевизия още от 90-те години на миналия век, като е създал десетки сценарии за игрални филми, отличени на филмови фестивали в Гърция и в чужбина. Наред с творческата си дейност води курсове и семинари за сценаристи във висши училища по филмово изкуство в Гърция.
Романите и разказите му са издадени на много езици, включително на италиански, френски, немски, словенски, сръбски, китайски и португалски, от престижни издателства като Gallimard във Франция, Crocetti Editore и Ponte Alle Grazie в Италия, Reclam в Германия. Носител на отличия, сред които наградата на фондация Панайотис Харис към Атинската академия на науките.
Романът му Генът на съмнението е преведен на седем езика.
За преводачката
Ирена Алексиева е професионален преводач от английски и гръцки на български с магистратура по английска филология от Софийския университет Св. Климент Охридски и втора магистратура по новогръцка филология от Кипърския държавен университет. Има над 50 публикувани превода и е един от малкото специалисти в България по кипърски диалект.
Превеждала е Андонис Георгиу, Емилиос Солому, Костас Монтис, Фредерик Форсайт, Стивън Кинг, Сара Бърнстийн и др.
